От сърцето ми остана само късче,
тънко колкото игла.
Искаш ли го? Приближи се.
Протегни ръце, насам ела.
Но моля те внимавай!
Нямам време за тъга.
Грижи се и внимавай
да не изгубиш тази тъничка игла!
То не е игла, от лед е –
студено от излъгани мечти.
Не го разтапяй със надежди!
Просто внимателно го прибери!
Крила недей му дава – няма нужда,
далеч ще отлети.
Гнездо му свий и прибери го,
до себе си го прегърни!
Доверявам ти се. За последно.
Ще опитам пак. И този път.
Но моля те не ме подвеждай!
Тесен след това ще е Светът.
Че излъжеш ли ме ти с нежност,
в миг ще пламна в бесен гняв.
С зъби, нокти чест ще браня,
покрита с образа корав.
На главата ти ще се изсипе буря –
смес от яд, тъга, вина.
Приключа ли с теб в ума ти
ще проплаква само съвестта.
И ти ще си виновен, че си ме оставил безсърдечна,
взимайки последната игла!
Да знаеш, лъжат тези, дето казват,
че безчувствени са хора без сърца.
Bulgarmageddon 