Празникът на ежедневните неща…

Или Св. Валентин срещу Трифон Зарезан.

Добро утро! Днес е 14ти февруари и от сутринта любовта и виненките са във въздуха – как да се сдържи човек да не направи една малка съпоставка на празниците, които се съревновават за повече популярност днес!
И така: от едната страна на ринга е Св. Валентин – римокатолически празник, станал много модерен у нас, от както американците ни станаха пример за подражание, от другата – Трифон Зарезан – типично български празник, за който е малко съмнително къде точно е измислен (като учреждение). Не че има много какво да се каже за тези два празника, което вече да не е казано, но на мен много ми се иска да отбележа находчивостта на едните и другите. Ето на пример – св. Валентин е стар празник, приет от американците, с цел поне един път в годината да си напомнят да казват на любимите си, че ги обичат и да си изкарват една приятна романтична вечер (нещо, което може да се прави през който и да е ден от годината и даже е редно да се прави повече от 1 път, но…). Ние, разбира се, като типични българи, е много по-редно да се възползваме от находчивостта на българина, обаче, който изключително добре се е сетил, че може да си измисли ден, в който да прави същото, като всеки друг – да се напие с момчетата – де в кръчмата, де на домашно, но този път жена му няма да му се кара и да го посрещне с точилката, защото е празник, все пак.
От към икономическа гледна точка направо не знам как още не сме ги стигнали американците. Какво имам предвид? 14ти е един от дните, които много подпомагат икономиката (отново част от изобретателността на хората, измислили 2та празника), само че по повод св. Валентин летят картички и цветя (подпомагане на икономиката с от 1 до към 10 лв), а по случай Трифон Зарезан се размятат бутилки вино и то никога по една (подпомагането започва от 5-6 лв и стига до където можеш да носиш).
От към социална гледна точка съпоставката показва защо ние сме познати като сърдечен и общителен народ, а американците като студени –  че какво е това да си измислиш празник, за който масата е за двама! Не е ли то да се съберат всички маси в кръчмата на едно, какъв празник е!?
И на края нека ви напомня, че днес имаме 3 в 1 – петък е, все пак (аз лично на това мисля да наблегна).
Надявам се да съм помогнала денят Ви да започне с усмивка и Ви желая едно много приятно, изпълнено с емоции изкарване на вечерта, без значение дали ще пиете, ще се любите или ще комбинирате! 🙂


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.